Обливането е процес на шприцване, който позволява добавянето на допълнителен слой пластмаса към съществуваща формована осигуряващ комбинация от характеристики, които нито един материал не може да осигури. Едно от най-често срещаните приложения е да се добави мек, функционален и удобен за допир слой от подобен на гума материал, обикновено TPE (термопластичен еластомер) върху твърд субстрат. Ползва се също за постигане на промени или подобряване на външния вид на изделие или негова част чрез шприцване на материал с различен цвят или покритие. Формованите по този метод изделия могат да намерят приложение навсякъде – от медицински устройства и ръчни инструменти до четки за зъби и както и уплътнения и уплътняване на части и възли.
Като производствен процес обливането може да осигури отлична адхезия между различни материали и да елиминира необходимостта от ръчно сглобяване. Тъй като процесът може да бъде автоматизиран в различна степен той може да бъде рентабилен. Намаляването на сложността на сглобяването може да помогне за намаляване на разходите и ускоряване на продукцията. Но най-важното е, че може значително да подобри техническите характеристики на материала.
Изборът на материал може да бъде сложен. Субстратът и пластмасите за формоване могат да се допълват взаимно, но за да бъдат ефективни, те трябва да са съвместими. Изборът варира не само в зависимост от приложението на формованата част, но и в зависимост от метода, който се използва за производството ѝ. Необходимо е много добро познание на предлаганите на пазара пластмаси и техните технически параметри.
Съществуват два основни метода – формоване с двойно впръскване и повторно шприцване. Първият използва една производствена форма, докато вторият използва две шприцформи.
Повторното шприцване използва две напълно отделни форми. Партида от части се произвеждат в една шприцформа и се оставят да изстинат. След това те се поставят на ръка във втората по-голяма форма, която оставя място за формования материал, който да бъде шприцован върху основата. Процесът използва по-малко сложно оборудване и по-прости форми от горепосочените методи което от своя страна опростява и ускорява производството.
Нека първо да разгледаме шприцването в две фази, което включва „основа“, която е формована в един материал и след това бързо е облята с друг материал. Това обикновено е изцяло автоматизиран процес.
Вторият метод е формоване на избрано място, при което се формова цяла партида от „подложни“ части. След това тези части се поставят ръчно, една по една, във втора форма, в която се инжектира вторият вид пластмаса за да се произведат завършените части.
Има три основни метода за формоване с двойно шприцване:
Трансферен метод. Този вид формоване е процедура при която частите се изваждат механично от една форма и се поставят в друга, по-голяма форма. Формованият материал се шприцва за да запълни празното пространство във втората форма. Може да бъде роботизиран, както и ръчен. 
Ротационното формоване е друг роботизиран процес, при който самата форма се движи от една шприц машина към друга, за да позволи инжектиране на термопластмаса върху основното изделие.
Обливане чрез подвижни сърцевини може да се използва само с много специфични линейни геометрии. Шприцформата тук е снабдена с плъзгаща се секция, която се изтегля назад след шприцването на първия материал и се настройва за да освободи място за втория материал. Този метод може също да се приложи с помощта на специализирани шприц автомати. Те са снабдени с два или повече шнека, което позволява шприцването на различни по вид и цвят материали в една шприцформа.
И трите метода наслояват формования материал върху топъл субстрат, което подпомага допълнително химическото им свързване. И трите също изискват специализирано оборудване и скъпи форми, но тъй като са силно автоматизирани, те са икономически ефективни за производство в голям обем, обикновено повече от 10 000 броя, а често и 100 000 или повече.
Сравняване на методите
Докато ръчното поставяне на изделия във вторични форми е по-бавно от роботизираните процеси, то обикновено е предпочитаният метод е производството на малки до средни серии. Той е по-бърз и на значително по-ниска цена. Най-голямото предизвикателство тук е намаляването на химическото свързване между формованите материали поради факта, че „подложките“ са изстинали. За да се увеличи максимално адхезията, основите трябва да се обработват внимателно за да се предотврати замърсяване на повърхностите, което може да повлияе на адхезията. Правилният избор на материал също помага да се осигури добро слепване.
Другият основен фактор при определяне на правилният метод е бюджета. Автоматизацията помага не само за високата производителност, но и за високото качество на целите партиди. Това обаче идва с изискването на сложна инструментална екипировка и машинен парк. Повторното обливане от своя страна изисква две шприцформи и в повечето случаи и две шприцмашини. Но тук формите са с прост и лесен за изработка монтаж, а машините са стандартни. Идеалният метод за ниски серии на производство.
