Пластмасите са едни от най-често срещаните материали. Въпреки, че при споменаването им първосигнално в съзнанието ни изниква това колко са вредни не можем да отречем, че понякога те са незаменими. Пластмасите имат много ценни и разнообразни свойства. Част от тях са:
леки – малко материали успяват да изпреварят по този показател пластмасите.
здрави – не само като структура, но тук добавяме, че те не ръждясват или изгниват за разлика от дървесината и металите.
евтини – себестойността за производство на един пластмасов детайл в определени условия може да е в десетки пъти по-ниска от тази за изработка от метал например
мултифункционални – може да са както прозрачни, така и оцветени, като на теория ограничения тук няма. Към тях могат да се добавят най-различни добавки, които да подобрят дадени показатели (добавено стъкло към пластмасата я прави негорима)
Наред с това разбира се тези материали идват и със своите недостатъци. Освен горепосочените екологични можем да добавим и факта, че при изгаряне те отделят отровни газове. При нагряване някои от тях отделят отровни вещества което ги прави негодни за хранителната промишленост. Молекулната им структура е с висока стабилност което прави раздробяването на изделията от пластмаса на по-дребни части много трудно и това създава проблеми свързани с рециклирането им.
За тази цел са въведени международни обозначения на пластмасите. Благодарение на тях можем да разберем какъв вид е пластмасата, за какво може да се ползва и как правилно да се рециклира.
